Jan 28, 2016, 1:40 PM

Пролетно равноденствие

  Poetry » Love
518 0 1

Балансират денят и нощта

като Ин и Ян в равенство точно

и с хормони и младост в кръвта

зодиакът отново започва.

 

В маршов ритъм, със пулc учестен,

щом творя, щом летя по задачи,

аз си спомням отново как с теб

на моралното прага прекрачих

 

и отидох на другия бряг,

дето ласка и нежност царуват,

хладината където е враг,

а душата блажено пирува.

 

Чак през юни ще спра, сгорещен,

да осмисля живот и промяна,

не от пролет така умoрен,

а от туй, че край мене те няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...