Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии –
от бурни ветрове често се храни.
Понякога е скромна и се крие
тъй, все едно сме в есенни воали.
Не ме кори, тя млада е девица,
разюзденото и е позволено.
По волност надминава даже птица,
по красота – девойка пременена.