Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината
на човешката нежна душа
и рисува с усмивка картината,
надарила света с пъстрота.
От жужене се ражда симфония,
необятна за земен човек
и прелива вълшебна хармония,
подарявана от век, на век.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
