Тя, мама, си остана като прошка.
Изпратила бе братята ми, татко.
Изплакваше ги тайно, само нощем,
а денем ни погалваше. За кратко.
Въздъхваше горчиво пред портрета, ...
Изрекох само името на глас,
а „другото” прошепнах със сърцето.
Прегърна ни морето с чар и страст,
а слънцето се хилеше, проклето.
Рапан нахален снимаше безспир, ...
Опита се сънят да ме приспи със тишина,
изритах го, налях си събудителната бира.
Къде ме водиш, Дяволе, в измислена страна?
Не искам сляп покой и не искам да умирам.
Къде се вре Танатос тук със брата си Морфей? ...
Написах на пясъка твоето име,
вълните го галеха, аз помечтах...
Разбърза се вятърът, после покри ме
с солените пръски от морска вода.
Димът от лулата рисуваше букви, ...
Бутафорен Дон Кихот
От вятърните мелници издигнах черна клада,
а с шпага бутафорна ги пробождах и им пях.
Сърцето хвърлих в огъня, докрай да се настрада,
сега съм безсърдечен и не зная що е страх. ...
Прости ми, татко
Да, ти си там, поглеждаш ме сурово,
не стъпките ми, болките броиш.
Аз сам не вярвам в своето „геройство”,
не вярвам, че ще спре да ме боли. ...
На тягостна дупка прилича светът
На тягостна дупка прилича светът
и мишките в него живеят щастливо.
Орлите, незнаещи туй, си летят,
а гаргите ронят сълзù завистливо. ...
В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...
Обичан и мразен, преситен от думи,
избягах далеч от пороя.
Сега съм спокоен, дори да е трудно,
ще пия за болката своя.
Поредната бира се дави от пяна, ...
В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ ...
Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв, ...
ПОЖЪНАХМЕ БУРИ
В тишината те скрих, моя трудна Любов,
и не ще те предам на хиените.
И дори да изглеждам полуидиот,
всяка трудност, повярвай, е временна. ...
Нахално навря се в леглото ми, драга,
косата остàви отвън.
Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!
За мене си само лош сън.
Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа, ...
Завърнахте се в моята гора,
но тук не сте желани. Хайде, чупка!
Аз грешните си стъпки сам броя,
а вие сте ми в повече и лудвам.
Хванете лунохода на бегом, ...
На болката, в далечния ù край,
закичих мил подарък – грозни спомени,
а после я запитах: „Я познай
къде си крие зъбите оголени
оная попревтасала мома, ...
На изгрева помахах със ръка,
а той ме близна с лъч и се усмихна.
Изсвири сойка, гълъб там запя,
изгониха неканените мисли.
Гореща длан на рамото ми спря ...
Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите, толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.
Живях все на педал и с „мръсна” газ ...
Потърсих те сред пясъчните дюни,
а фарът-присмехулник ми намигна.
Онези, неизказаните думи,
звучаха още в мен като молитва.
Не те намерих, пясъка разпитвах – ...
Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...
От вятъра морски ли черпеше сила,
тъй бързо до мене, Любов, долетя.
Премина гори и с усмивката мила
разлисти по пътя си всички цветя.
Стоях вцепенено, не дишах, не мигах, ...
В много тиха разходка по лунния бряг
две сърца се прегръщат смутено.
Не разпитвайте, хора, любов ли е, как
ще се сбъднат мечти полетели.
Ако в този момент ги целуне дъждът, ...
Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар? ...
Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.
След “двеста” съм вече готов за пират – ...
Разпорихме душите на парцали,
от вените направихме въжета,
поведоха ни нагли маргинали,
повярвахме на тяхната вендета,
а жаждата си с кърви утолихме ...
В онази нощ, с неясна светлина
докосна ме звезда, със земна същност.
Усмихна се и мигом пожелах
искриците в очите да прегръщам.
Страхът от взрив ме блъсна със замах, ...
Не ме докосвай с нажежените си пръсти,
сърцето не превръщай във пустиня.
Не ме изпивай в любовта със страстни глътки,
че истината сляпо ще подминем.
Не ме потапяй във морето на мечтите, ...
Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко, ...
Как искам да те видя, слънце мое!
Как искам да държа ръцете ти...
И да забравиш всичко старо що е
преминало разбивайки сърцето ти.
Макар да си и толкова далече, ...
А нещо не е в ред със битието.
И нещо не е в ред с самите нас.
До вчера сякаш още бях момчето,
което се присмиваше на глас
на всички необмислени закони ...
