Промяна
Всичко искам някак си да залича,
да отмия слепите спомени,
да открия очи и да изкрещя,
че започва наново животът ми.
Да разлиствам бъдещето смирено,
да не бързам побесняла за никъде.
В ничии стъпки да не попадам,
да не прелиствам заглъхнала дните си.
Да съм цяла и непокътната,
не ранена сама да се вричам,
да напускам покоя единствено,
само, когато отново обичам.
Да съм будна и зряла, и чакаща,
с шепи колкото мога да взема,
на крака да съм, а не влачеща,
приютена, а не подслонена.
И ще дойде тогава и изгревът,
с мен загадъчно той ще играе,
ще ме усети истинска,
и няма душата да дълбае.
Ще озарява само сетивата,
нежно ще ме приласкава,
на него ще склоня главата
и пътя той ще осветява.
© Силвия All rights reserved.
