Aug 29, 2006, 9:47 AM

Промяна

  Poetry
700 0 1
     ПРОМЯНА


След дъжда мъгла се стеле.
Плувам като в океан.
Вече нищо не се вижда,
само сенки в преден план.

Рейсове акули страшни.
Воден охлюв цял тролей.
Рибки са таксита прашни.
С плячка е трамваят змей.

Като в приказките стана чудо.
Яхнал буен вихър младо лудо,
от раз разчупи гъстата мъгла-
златно слънце промени света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Вакарелска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Личи оптимизъм и вяра в това стихотворение.
    Тази твоя "Промяна" ми хареса,продължавай.
    По повод коментара няма място за съмнение,
    тук има от всяка възраст хора,не съжалявай.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...