Пропадане

Poetry » Philosophical

795 0 12

Знаеш ли какво е когато

светът се разпада

и някак си увяхват мислите?

Когато очите се пълнят

със нищото.

Знаеш ли какво е когато

дъхът накъсано пулсира

и усещаш го, че няма мира?

Частица от секундата -

за нея ще се хвана,

усещаш ли болката няма?

Не чуваш ли звуците в здрача.

Оплитат ме - не, няма да плача.

Не, няма примирена да стена,

а по другия път ще поема.

Тихо ще прокълна тъмнината,

после на кълбо ще се свия,

с ориста на деня,

само с нея ще се завия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздравления!!!

2007-12-15T15:48:51+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, че хубаво! И силно и истинско...
...с ориста на деня,
само с нея ще се завия...и много красиво.
С много обич за теб.

2007-12-10T08:49:57+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Силен стих!Поздравления!

2007-12-08T23:20:08+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Тъжен стих...Ще изгрее слънчицето!

2007-12-08T22:19:56+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Силвия,коментарът е излишен.Силно пишеш.Аз много добре знам какво е болката,защото съм минал през нея и съм разбрал нейното коварство.Но съм впечатлен от силата на духа,от непримиримостта към болката,от волята за борба с нея.За поетиката какво да ти кажа.Просто владееш стиха.Страхотна си.Винаги ме впечатляваш.

2007-12-08T20:45:44+02:00