Senni (Силвия)
162 1968
8.12.2007 г., 12:33 ч.

Пропадане 

  Поезия » Философска
565 0 12

Знаеш ли какво е когато

светът се разпада

и някак си увяхват мислите?

Когато очите се пълнят

със нищото.

Знаеш ли какво е когато

дъхът накъсано пулсира

и  усещаш го, че няма мира?

Частица от секундата -

за нея ще се хвана,

усещаш ли болката няма?

Не чуваш ли звуците в здрача.

Оплитат ме - не, няма да плача.

Не, няма примирена да стена,

а по другия път ще поема.

Тихо ще прокълна тъмнината,

после на кълбо ще се свия,

с ориста на деня,

само с нея ще се завия...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??