Пропяването на петлите
Пропяват - чувам - първите петли,
а мене още дрямка ме наляга.
В душата сънищата са дошли,
а виделото по баира бяга.
И чувам вече вторите петли,
а сънищата ме коват в леглото.
И вместо слънцето да ми светли,
аз още виждам на съня седлото.
Пропяват вече третите петли
и утрото през портата се вмъква.
Зората тъй в очите ми лютли,
че всичко в мене утринно замлъква.
И по намокреното ми стъкло
с лъча си плахо утрото почуква.
Свалила нощното си облекло,
нощта сега на възел се усуква.
И се търкулва, сякаш е кълбо
във кошничката на деня ми бодър
и той започва своето везмо
в разбудения ми душевен одър.
© Никола Апостолов All rights reserved.
