Прошка
Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.
Аз знам, че не е лесно да простиш -
самата аз не зная колко мога...
Ала какво са чуждите вини,
щом другите живеят в мир със Бога?
Прощавах някога... И всеки пост
бе вярата в доброто и в човека.
И молих се светът да не е лош.
И може би ми ставаше по-леко...
А днес опитах пак да ти простя.
Дали успях?... Сърцето ми се свива.
Наливам в чашата си топлина
и болката ми някак си изстива.
А думите?... Навярно, както ти,
ще оцветят последните ни бездни.
И някак си ще бъдем по-добри
до следващите Сирни Заговезни.
И прошка ще дадем един на друг,
навярно тъй лекуваме вината.
Прости ми! Колко малък е светът.
Аз ти простих... ала не съм добрата.
© Нели Господинова All rights reserved.
Поздравления за стихотворението! 
