nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
17.03.2013 г., 10:59 ч.

Прошка 

  Поезия » Друга
7295 1 17


Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.

Аз знам, че не е лесно да простиш -
самата аз не зная колко мога...
Ала какво са чуждите вини,
щом другите живеят в мир със Бога?

Прощавах някога... И всеки пост 
бе вярата в доброто и в човека.
И молих се светът да не е лош. 
И може би ми ставаше по-леко...

А днес опитах пак да ти простя.
Дали успях?... Сърцето ми се свива.
Наливам в чашата си топлина
и болката ми някак си изстива.

А думите?... Навярно, както ти,
ще оцветят последните ни бездни.
И някак си ще бъдем по-добри
до следващите Сирни Заговезни.

И прошка ще дадем един на друг,
навярно тъй лекуваме вината.
Прости ми! Колко малък е светът.


Аз ти простих... ала не съм добрата.


© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??