Прошка
Прошка
Не искам аз да знам как тихо си ù шепнал в мрака,
недей ми казва как ти е отвръщала!...
Забравена, сама във къщи аз те чаках,
докато бил си с нея и те е прегръщала...
И няма да те питам как се срещнахте,
дали приятели ви запознаха...
и няма аз да я наричам „грешница”...
За мене всъщност тя не е заплаха!...
Тя може и да те обича силно – вярно е.
И безрезервно свойта обич ти е дала.
Но вечер в празното легло самотна е,
защото твоята глава на рамото ми се обляга...
Боли ме само, че със нея заменил си ме –
дори за час или за два, дори във мислите...
Какво не ти достигна и какво не съм ти дала,
за да си само с мене и да съм единствена?...
Недей така виновно чело да навеждаш,
простила съм ти вече – не разбра ли?!
Защото все така ще те обичам... винаги.
И вечно ще се боря аз за любовта ни...
© Елмира Митева All rights reserved.
