Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
Aug 8, 2008, 12:42 PM

Прошка 

  Poetry » Love
668 0 4

Прошка

 

Не искам аз да знам как тихо си ù шепнал в мрака,

недей ми казва как ти е отвръщала!...

Забравена, сама във къщи аз те чаках,

докато бил си с нея и те е прегръщала...

 

И няма да те питам как се срещнахте,

дали приятели ви запознаха...

и няма аз да я наричам „грешница”...

За мене всъщност тя не е заплаха!...

 

Тя може и да те обича силно – вярно е.

И безрезервно свойта обич ти е дала.

Но вечер в празното легло самотна е,

защото твоята глава на рамото ми се обляга...

 

Боли ме само, че със нея заменил си ме –

дори за час или за два, дори във мислите...

Какво не ти достигна и какво не съм ти дала,

за да си само с мене и да съм единствена?...

 

Недей така виновно чело да навеждаш,

простила съм ти вече – не разбра ли?!

Защото все така ще те обичам... винаги.

И вечно ще се боря аз за любовта ни...

© Елмира Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??