Mar 17, 2017, 9:59 PM

Прошка

  Poetry » Love
504 2 4

Прошка да искам не успях.
Слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес – устни горчиви...

Прошка да искам не успях.
Тръгна си с ветровете...
С дните оглупях,
за теб и Боговете...

Моят свят е погубен,
а някога беше влюбен.
Тръпките са още по теб
и вдигам глава за мен и теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...