По пътища хлъзгави - истини,
в гората от вяра щом вляза,
по мен тръпки пропълзяват,
а от болка не станах безбожна
и от вяра се будех тревожно,
в чужди молитви откривах
себе си с мъст окована.
Да плача и страдам аз зная
и покой ще намеря, не в рая
и когато небето зове ме,
ще поискам единствено време
прошка от вас да си взема.
Не щадете ме. Аз не се моля.
И без вас ще намеря покоя,
от душата звездите ще взема
и ще падна тогаз на колене.
© Радка Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави !