По пътища хлъзгави - истини,
в гората от вяра щом вляза,
по мен тръпки пропълзяват,
а от болка не станах безбожна
и от вяра се будех тревожно,
в чужди молитви откривах
себе си с мъст окована.
Да плача и страдам аз зная
и покой ще намеря, не в рая
и когато небето зове ме,
ще поискам единствено време
прошка от вас да си взема.
Не щадете ме. Аз не се моля.
И без вас ще намеря покоя,
от душата звездите ще взема
и ще падна тогаз на колене.
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави !