23.11.2007 г., 8:37

Прошка

1.6K 0 5

По пътища хлъзгави - истини,

в гората от вяра щом вляза,

по мен тръпки пропълзяват,

а от болка не станах безбожна

и от вяра се будех тревожно,

в чужди молитви откривах

себе си с мъст окована.

Да плача и страдам аз зная

и покой ще намеря, не в рая

и когато небето зове ме,

ще поискам единствено време

прошка от вас да си взема.

Не щадете ме. Аз не се моля.

И без вас ще намеря покоя,

от душата звездите ще взема

и ще падна тогаз на колене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...