23 nov 2007, 8:37

Прошка

  Poesía
1.6K 0 5

По пътища хлъзгави - истини,

в гората от вяра щом вляза,

по мен тръпки пропълзяват,

а от болка не станах безбожна

и от вяра се будех тревожно,

в чужди молитви откривах

себе си с мъст окована.

Да плача и страдам аз зная

и покой ще намеря, не в рая

и когато небето зове ме,

ще поискам единствено време

прошка от вас да си взема.

Не щадете ме. Аз не се моля.

И без вас ще намеря покоя,

от душата звездите ще взема

и ще падна тогаз на колене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...