23 нояб. 2007 г., 08:37

Прошка

1.6K 0 5

По пътища хлъзгави - истини,

в гората от вяра щом вляза,

по мен тръпки пропълзяват,

а от болка не станах безбожна

и от вяра се будех тревожно,

в чужди молитви откривах

себе си с мъст окована.

Да плача и страдам аз зная

и покой ще намеря, не в рая

и когато небето зове ме,

ще поискам единствено време

прошка от вас да си взема.

Не щадете ме. Аз не се моля.

И без вас ще намеря покоя,

от душата звездите ще взема

и ще падна тогаз на колене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...