23 нояб. 2007 г., 08:37

Прошка

1.6K 0 5

По пътища хлъзгави - истини,

в гората от вяра щом вляза,

по мен тръпки пропълзяват,

а от болка не станах безбожна

и от вяра се будех тревожно,

в чужди молитви откривах

себе си с мъст окована.

Да плача и страдам аз зная

и покой ще намеря, не в рая

и когато небето зове ме,

ще поискам единствено време

прошка от вас да си взема.

Не щадете ме. Аз не се моля.

И без вас ще намеря покоя,

от душата звездите ще взема

и ще падна тогаз на колене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...