23 нояб. 2007 г., 08:37

Прошка

1.6K 0 5

По пътища хлъзгави - истини,

в гората от вяра щом вляза,

по мен тръпки пропълзяват,

а от болка не станах безбожна

и от вяра се будех тревожно,

в чужди молитви откривах

себе си с мъст окована.

Да плача и страдам аз зная

и покой ще намеря, не в рая

и когато небето зове ме,

ще поискам единствено време

прошка от вас да си взема.

Не щадете ме. Аз не се моля.

И без вас ще намеря покоя,

от душата звездите ще взема

и ще падна тогаз на колене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...