Прошка
Вривена блика моята омраза...
Нима наистина съм озлобен?
Нима не съумях да се опазя
и съхраня човешкото във мен...?
Разстрелян от човешкото бездушие,
последната надежда съм изпратил...
В сърцето си сега съм се заслушал...
И преброявам старите приятели...
Разкъсван от съмнения се мятам
и блъскам се във тясната си клетка.
И сякаш от отвъдното изпратен,
аз съм дошъл, за да потърся сметка...
Би трябвало възмездие да търся,
но вгледал се във себе си – разбирам:
не мога от омразата разтърсен
да бъда днес! И прошката избирам...
Простени да сте!
Бог да ви наказва!
Оставам ви на неговата воля.
Аз още имам шанс да се опазя.
И за душите ви ще се помоля...!
© Георги Ванчев All rights reserved.
