Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора...
някои сме примирими, а други не сме.
Точим си ножа, но страх ни обхваща, защо?
Дали не залагаме на чуждото зло.
Тогава невинни ли сме, кажи!?
Щом търсим във други нашите вини.
Пухкави облаци, мираж... прости ми,
мой глупав вътрешен глас.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
