Прошката
Пътят към нея е дълъг...
през сърцето минава,
от душата извира
и като песен припява.
Прошката.
Тя не е само дума.
Тя е мъдрост и сила.
Очите търсачи на съчици,
стават слепи за болката
и за сълзите на другите,
ако забравят да видят гредата
във своите...
Аз зная, че за да простя
на брата си,
ще трябва първо
на себе си да си простя.
А за да ми е простено
и аз на всички да простя.
До прошката с любов се стига,
не с думи от уста.
Най-истински обича този,
намразил себе си докрай,
когато не само прощава,
но и забравя...
Прощавайки зная...
на сгрешилите към мен
сам Бог ще им прости!
Прощавам си!
Комуто в нещо съм сгрешила,
и той да ми прости!...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
