Прощално
Прощално
"Понякога ще идвам във съня ти",
така започваше известната поема.
Присетя ли се само за лика ти,
кошмарно дива треска ме обзема.
За малко да сполучи твоят татко,
на „читав зет" със кеф да те хариже.
Поне добре, че ме държа за кратко -
на него му кажи да се оближе.
На майка си, любимата, да пратиш
хиляда поздрави от мене.
От манджите и все така ли патиш,
приготвени със вкиснатото зеле.
Ма, иде ми от радост да извикам:
- Избягах бе! Направо - отървах се!
Вратата може яко да заключиш,
по-рано да ти кажа - побоях се.
