Прощално.....
Пресъхна чашата последна,
в отпуснатата ми ръка.
Да я напълниш - не посегна,
не виждаш смисъл във това.
Понечих вече да си тръгна,
но беше късно ... и разбрах,
със погледа си ме обгърна,
превърна мислите ми в прах.
Изгубих волята си сетна,
в предишния единствен миг...
Над мене мрежата си метна
и станах твой заклет войник.
Сега със другите се боря
за каменното ти сърце.
За теб със ветровете споря -
човек с безизразно лице.
За свободата си мечтая,
в частиците разумен свят.
Ще я постигна, знам, накрая
с надежда съм аз пребогат.
Но истината отдалече,
връхлита като черна нощ.
Присъда ти над мен изрече -
да съм во век под твойта мощ.
© Мадлен All rights reserved.
