Nov 1, 2008, 9:50 PM

Прощално..... 

  Poetry » Other
736 0 13
Пресъхна чашата последна,

в отпуснатата ми ръка.

Да я напълниш -  не посегна,

не виждаш смисъл във това.

 

Понечих вече да си тръгна,

но беше късно ... и разбрах,

със погледа си ме обгърна,

превърна мислите ми в прах.

 

Изгубих волята си сетна,

в предишния единствен миг...

Над мене мрежата си метна

и станах твой заклет войник.

 

Сега със другите се боря

за  каменното ти сърце.

За теб със ветровете споря -

човек с безизразно лице.

 

За свободата си мечтая,

в частиците разумен свят.

Ще я постигна, знам, накрая

с надежда съм аз пребогат.

 

Но истината отдалече,

връхлита като черна нощ.

Присъда ти над мен изрече -

да съм во век под твойта мощ.

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??