Apr 15, 2009, 4:02 PM

Прощално 

  Poetry » Love
630 0 2

ПРОЩАЛНО

 

 

Изтръпна на устните мойта прощална целувка

и вятърът хладен я грабна, отнесе далече.

Отиде си с писък, с лице на доволна преструвка,

една мимолетна тъга - песъчинка от вечност.

Аз се спрях за последно, дочух закъснелия крясък

на гларус самотен, внезапно застинал във мрака.

А под моите стъпки възкръсна умрелият пясък

на самотния плаж,дето толкова дълго те чаках.

И бавно потеглих - следите ми малки и бледи

се стопяваха меко под тъжните морски вълни;

и някак случайно открих, че не мислех за тебе,

и не страдах за нещо забравено вече... Почти.

© Жана Райчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??