Прощално
ПРОЩАЛНО
Изтръпна на устните мойта прощална целувка
и вятърът хладен я грабна, отнесе далече.
Отиде си с писък, с лице на доволна преструвка,
една мимолетна тъга - песъчинка от вечност.
Аз се спрях за последно, дочух закъснелия крясък
на гларус самотен, внезапно застинал във мрака.
А под моите стъпки възкръсна умрелият пясък
на самотния плаж,дето толкова дълго те чаках.
И бавно потеглих - следите ми малки и бледи
се стопяваха меко под тъжните морски вълни;
и някак случайно открих, че не мислех за тебе,
и не страдах за нещо забравено вече... Почти.
© Жана Райчева All rights reserved.
