Прощално
578
0
1
За последно.
Твърде много пъти, за последно произнасях.
Недостатъчно до днес.
Недостатъчно ще бъде утре също.
В дните след това отново.
Но е време.
„Време” – изгубихме това парченце.
И пъзелът остана незавършен.
Стои прашлясал дълбоко в душата.
А прахта от него ме задавя.
Но ти пиша днес прощално.
Днес.
Защото няма подходящи дни.
Днес.
И никога.
Никога не ще те забравя.
© Нели All rights reserved.
