Прощално

Изгледждаше беше като подарък от съдбата,
моето малко чудо сред чудесата!
Светлината в мрака и ако щеш ..
утеха за душата.
Изглеждаше и беше, но случи се
живота и ти отиде надалече.
Уморих се да гадая,
каква бе причината за края.
Плаках много... ето пак..
Ти превърна се в сбъднат страх.
Сред тълпи от хора търсих те аз,
но да те намеря така и не успях!
Изгуби се безследно, а аз опиянена от тъга
търся знак, раздирам се отвътре сърцето ми гори.
Разумът казва престани, а сърцето ми търси!
Не знам кое повече боли, липсата ти
или несбъдването на нашите мечти!
Годините направиха ме като таралеж с бодли,
на сърцето имах надпис "Не пипай,ще боли!"
И взе, че ми се случи ти.
Обичах те, макар да те нямах, вървях макар без причина.
Бързах да те срещна аз, ала бе напразно, не остави и следа.
Сега стоя си самичка, сама и в своята душа.
И питам се къде успях толкова, и аз да сгреша,
какво не дадох, а можах?
Посягам към чашата с вино, утехата най-добра,
ни майчина милувка, ни приятелка добра,
не може тебе да изтрие с лекота!
Ето пак аз те търся, търся, но вече се уморих
май е време да спра за отдих тих.
Обичам те, обичах те .. върви!
Моля се поне съдбата мечтите ти да уреди.
Моля се и мен да ме спаси, за да мога,
да дочакам и разбера, защо случи се така.
Заръка последна имам към теб,
обичай и вярвай, не се предавай,
падай.. ставай, но пак мечтай!
Живота не е клопка, той е просто игра.
И нека намериш някой ден пак "любовта" ..
и с усмивка да кажеш, тя беше права ДА!
Аз ще съм тази, същата като сега,
готова да чуя песента на твоята душа.
Дали ще се случи, аз зная отговора, ДА!
Кога ще се случи .. да го наречем съдба!