Прощално
Начало. Аз казах ти “Ти си красива”
това, мисля, странно го чу, не разбра.
Средата ми липсва – ах, пропаст горчива!
Но някога ти ме избра.
И в моите спомени с болка пропити
обвити във тръни, загасват прощално
едни обещания дадени. Скрих ги.
Но някога съм те избрал.
А края го помня! Подробно, нахално
в ума се повтаря – безкрайност, нали?
С подробности помня – рани ме фатално,
сърцето ми пръсна. Боли!
И ето. Ти каза ми “Aз не прощавам”
Изтръгна се рязко. Такава си, дива!
Но чуй за момент! Вечна дума ти давам.
Дори и така си красива…
01.07.2025 г.
© Валентин Велинов All rights reserved.
Благодаря!
