Прощавай ме!

Аз не съм на тоя свят зарад' тебе.

Аз не съм на тоя свят заради някой друг.

Аз съм тук, сега, единствено заради мене.

Да правя на тия, дето ме мразят напук. 

Аз в тия очи се огледах.

В две зелени, красиви очи. 

А ти сякаш ми каза:

"Ти ще ме имаш, недей плачи."

Помислих си аз, че са истина.

Тези думи, изтъкани от лен.

Излъгах се толкоз жестоко...

Нараних самата мен.

Повече не искам да плача.

Повече не искам да страдам сама.

Така че, прощавай ме сега,

повече няма на твойта воля да се подчинявам!