Feb 1, 2020, 12:50 AM

Прощавай, но не прощавам 

  Poetry » Love
585 0 1

Пари. Направо ме изгаря
и с две ръце руши моя свят.
Като угарка от цигара
ме изгаря и гори като същински ад.

 

Мъка ли е? Нима се забравя?
Споменът от един свят разрушен.
И гори в мене, отвътре ме прогаря.
А ти от думите ми се чувстваш смутен?

 

Седя и гледам с празен поглед
в тъй празното бяло пространство.
Беше трепет, внезапен порив
или само спомен от нашето познанство.

 

Мълчиш и грозно тишината
разцепваш на две.
Да лъжеш е долно, горчиш на сетивата
и сега наричаш себе си “съкрушен”.

 

Нима съм те ранила? Тъй, както раняваш
и отнех сърцето ти с корен един?
Да рушиш наричаш вече “сила”
до кога ще ме лъжеш, че те боли?

 

Да забравя?! - Не мога!
Да простя?! - Може би.
Прошка се иска, а не дава.
Първо на себе, ако можеш - прости.

© Нора Флорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прочувствен стих! Изстрадана душевна болка! Любовта много дава сила и вдъхновение, но понякога много и взема! Прошката освобождава болката! За да може човек да продължи напред!
Random works
: ??:??