Jun 18, 2015, 6:17 PM

Прощавайте, но аз съм второкласен...

Poetry » Civic

414 0 6

Прощавайте, но аз съм второкласен!
И няма да достигна до Америка...
Мнозина ще умрем - сами, в Омразия...
Злодеи ли мечтите ни застреляха?...

Светът върви напред - като "Титаник"...
Жестоки, неизбежни са разделите...
Ще оцелеят малкото "избрани"...
А пък смъртта все пак обича смелите...

Акулите ликуват, че потъваме...
Умираме - за радост на безумните.
И вече късно е - да се прегърнем...
За мене беше чест - да попътуваме...

Марин Тачков
16-17 юни 2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за отзивите!...

2015-06-24T00:08:58+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много мъдрост е вплетена в тази кратка творба.
А това е една от характеристиките на Таланта.
Поздравления, Марин!

2015-06-20T20:34:03+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Харесах!Много истини си казал!

2015-06-18T22:46:40+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Сериозно и силно метафорично стихотворение си написал,Марине!
В днешните времена е така!Харесах и го оценявам!Поздравление!
Лека и спокойна вечер!!

2015-06-18T21:57:11+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Много силна творба, Марине -искрена и точна:
"Акулите ликуват, че потъваме...
Умираме - за радост на безумните.
И вече късно е - да се прегърнем...
За мене беше чест - да попътуваме..."
За мен пък беше чест - да се възхитя на чудесната ти творба!
Поздравление и хубава вечер!

2015-06-18T20:56:28+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0