Прощаване с лотоса – в памет на Петя Дубарова
ПРОЩАВАНЕ С ЛОТОСА
(в памет на Петя Дубарова)
Напускам те,
а всъщност те обичам
(избирам с болка този смъртен грях).
Не искам в тъмнина
през теб да тичам,
изпълнена от теб с позóрен страх.
Не мога да подскачам патетично,
залъгвайки се, че почти летя –
и като щраус
мелодраматично
от теб да крия своята глава.
Жадувах с бавни глътки
да те пия,
за да усетя твоя вкус и дъх,
копнеех тайните ти да разкрия,
да изкачá най-стръмния ти връх,
и като лотос
миг по миг открехвайки те,
изваяла и себе си така –
да стигна, даже видимо увехнала,
до истинската ти сърцевина...
Навярно грешно място
в грешно време
за срещата ни жребий зъл избра,
или душата ми непригодена
за тебе изначално е била.
Неопитна в лукавост
и преструвки,
с угоднически химн не те скверних,
и в кáпището на нечисти духове
не жертвах блудно
светлия си стих.
Да, знам, че си единствен и безценен,
и точно затова
с хазартна страст
не бих те пропиляла лековерно,
залагайки на слава и на власт.
Не казвам, че от тебе съм ощетена,
че няма вече шанс да ми дадеш,
но ако ме поставиш на колене –
нали самият ти ще ме презреш?
Неистово ридае младостта ми,
претрита между бунт
и жал за теб,
но сривът на ранените ми атоми
е ядрен взрив –
необратим процес.
Преди да се сбогуваме,
отново
се кая,
че изгубих твоя брод.
Прости...
... и знай, че те обичах много –
теб, крехкото величие
ЖИВОТ!
© Димитър Луканов All rights reserved.
