nightfall (Димитър Луканов)
36 0
Apr 16, 2011, 9:24 PM

Прощаване с лотоса – в памет на Петя Дубарова 

  Poetry » Odys and poems
1444 0 5

               ПРОЩАВАНЕ С ЛОТОСА

                                    (в памет на Петя Дубарова)

 

 

Напускам те,

а всъщност те обичам

(избирам с болка този смъртен грях).

Не искам в тъмнина

през теб да тичам,

изпълнена от теб с позóрен страх.

            Не мога да подскачам патетично,

залъгвайки се, че почти летя –

и като щраус

мелодраматично

от теб да крия своята глава.

 

Жадувах с бавни глътки

да те пия,

за да усетя твоя вкус и дъх,

копнеех тайните ти да разкрия,

да изкачá най-стръмния ти връх,

и като лотос

миг по миг открехвайки те,

изваяла и себе си така –

да стигна, даже  видимо увехнала,

до истинската ти сърцевина...

 

Навярно грешно място

в грешно време  

за срещата ни жребий зъл избра,

или душата ми непригодена

за тебе изначално е била.

Неопитна в лукавост

и преструвки,

с угоднически химн не те скверних,

и в кáпището на нечисти духове

не жертвах блудно

светлия си стих.

 

Да, знам, че си единствен и безценен,

и точно затова

с хазартна страст

не бих те пропиляла лековерно,

залагайки на слава и на власт.

Не казвам, че от тебе съм ощетена,

че няма вече шанс да ми дадеш,

но ако ме поставиш на колене –

нали самият ти ще ме презреш?

 

Неистово ридае младостта ми,

претрита между бунт

и жал за теб,

но сривът на ранените ми атоми

е ядрен взрив –

необратим процес.

Преди да се сбогуваме,

отново

се кая,

че изгубих твоя брод.

Прости...

 

... и знай, че те обичах много –

теб, крехкото величие

ЖИВОТ!

 

© Димитър Луканов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??