И вече капят първите листа.
И става лекичко студено.
Нима пристига есента?
Защо морето някак стене?
Ще има още топли дни.
Ще се топим от жегата на плажа.
В душата още топлина гори,
за зимни дни и есен влажна.
Морето ще оставим да почине.
Ще се усмихнем пак.
И чакайки и тази зима да отмине,
вървейки тихо по бургаски бряг...
18.08.2014 г.
© Красимира Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
