Oct 9, 2007, 2:27 PM

Прошумяват край мене тополите

  Poetry
1.5K 0 40
             

                                Прошумяват край мене
                                тополите, пак прошумяват,
                                с отминали мигове
                                хубави тук се прощавам.

                                Ловят пак децата
                                снежинки бели, тополени,
                                отнася ги полъхът нежен
                                към забравени спомени.

                                Трептящи край мене
                                ми кимат тополите,
                                помнят първи целувки
                                и нежни думи ромолещи.

                                Пак разхождат се двама
                                там, край тополите,
                                вървят подир залеза
                                притихнал във клоните.

                                Прошумяват край мене
                                тополите, пак прошумяват,
                                отново тук съм щастлива,
                                частица от мене оставям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...