Oct 9, 2007, 2:27 PM

Прошумяват край мене тополите

  Poetry
1.5K 0 40
             

                                Прошумяват край мене
                                тополите, пак прошумяват,
                                с отминали мигове
                                хубави тук се прощавам.

                                Ловят пак децата
                                снежинки бели, тополени,
                                отнася ги полъхът нежен
                                към забравени спомени.

                                Трептящи край мене
                                ми кимат тополите,
                                помнят първи целувки
                                и нежни думи ромолещи.

                                Пак разхождат се двама
                                там, край тополите,
                                вървят подир залеза
                                притихнал във клоните.

                                Прошумяват край мене
                                тополите, пак прошумяват,
                                отново тук съм щастлива,
                                частица от мене оставям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...