Прости!
Прости!
На вратата се звъни,
бързам да отворя,
дано да си ти,
за прошка ще те моля.
Защото много те обидих
и ти наговорих разни неща,
знам, че силно те разстроих
и съжалявам за това.
Отварям вратата,
сърцето ми силно бие,
подкосиха ми се краката
и свят ми се вие.
Ти се завърна, мила,
добре дошла,
значи си ми простила,
много ти благодаря.
Влез, не говори,
ела да те прегърна,
липсваха ми твоите очи,
дай лицето ти да зърна.
Нямаше те малко,
а сякаш минаха години,
да разрушим всичко, ще е жалко,
моля те, прости ми.
Сложи си ръката
до моето сърце,
виж в очите ми самотата,
голяма, колкото море.
Там, от лявата страна,
топлината струи,
има заровени чувства,
ти само ги извади.
За ласка сърцето копнее
и не иска да е само,
без тебе то ще залинее
като самотно дърво.
Да говоря много не умея,
ще те милвам и ще мълча,
искам с теб да остарея
и ръцете ти да държа.
© Валери Бобев All rights reserved.
