Прости!
До болка истинска съм.
Какво не ти достигна,
че по малко ме убиваш
всеки ден?
Парченца голи истини
зад маски криеш
и сякаш искаш
аз да ги намирам,
за да ме боли,
за да ми е тежко,
за да страдам,
а кой си всъщност ти?
Ранена съм
в душата,
а тя е само тънка прежда.
От чувства изградена е,
съхранила в себе си живота
и умираща надежда,
че уж съм жива,
а всъщност само тялото ми диша
от въздуха който ти ми подари.
Но и той се свършва
и издъхвам.
Сбогом завинаги!
Прости!
06.03.06г.
Какво не ти достигна,
че по малко ме убиваш
всеки ден?
Парченца голи истини
зад маски криеш
и сякаш искаш
аз да ги намирам,
за да ме боли,
за да ми е тежко,
за да страдам,
а кой си всъщност ти?
Ранена съм
в душата,
а тя е само тънка прежда.
От чувства изградена е,
съхранила в себе си живота
и умираща надежда,
че уж съм жива,
а всъщност само тялото ми диша
от въздуха който ти ми подари.
Но и той се свършва
и издъхвам.
Сбогом завинаги!
Прости!
06.03.06г.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
