byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Mar 7, 2006, 12:13 PM

Прости! 

  Poetry
715 0 8
До болка истинска съм.
Какво не ти достигна,
че по малко ме убиваш
                      всеки ден?
Парченца голи истини
   зад маски криеш
      и сякаш искаш
          аз да ги намирам,
             за да ме боли,
                за да ми е тежко,
                   за да страдам,
       а кой си всъщност ти?

              
Ранена съм
         в душата,
а тя е само тънка прежда.
 От чувства изградена е,
съхранила в себе си живота
       и умираща надежда,
             че уж съм жива,
                а всъщност само тялото ми диша
                   от въздуха който ти ми подари.
    Но и той се свършва
           и издъхвам.
                  Сбогом завинаги!
                        Прости!


                                    06.03.06г.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??