Прости! Аз няма да съм вече тук,

когато ти внезапно се завърнеш.

Ти дълго бе в прегръдките на друг,

не бих могъл така да те прегърна.

Не бих могъл със същите ръце

да галя теб и формите безкрайни.

Щом две очи били са чужд копнеж

из толкова красивото им тайнство.

Прости! Аз няма да съм вече тук,

когато ти внезапно се завърнеш.

Душата ми е свита – без стон и звук,

не би могла с лъжа да я разгърнеш.