Прости... за пътите, когато бях жестока,
по-зла от вещиците в приказките даже...
Прости... че ти се чувстваш като лесна стока,
която егоистката у мен с кристални сълзи маже...
Прости... че съм ината и непоколебима,
че аз гърдите ти с сто ножа - двупосочно режа...
(... но, знай, аз много лесно съм ранима,
затуй заплитам се във тая лоша мрежа!)
Прости... не съм го искала и нивга няма...
Да те нападам с думи, тровещи като стрели сърцето,
което аз превърнах във кървяща яма,
а то тъй милно плаче, моли се за обич, скита клето... ...