Прости, любими...

Поезия » Любовна

2K 1 22

Прости... за пътите, когато бях жестока,

по-зла от вещиците в приказките даже...

Прости... че ти се чувстваш като лесна стока,

която егоистката у мен с кристални сълзи маже...

Прости... че съм ината и непоколебима,

че аз гърдите ти с сто ножа - двупосочно режа...

(... но, знай, аз много лесно съм ранима,

затуй заплитам се във тая лоша мрежа!)

Прости... не съм го искала и нивга няма...

Да те нападам с думи, тровещи като стрели сърцето,

което аз превърнах във кървяща яма,

а то тъй милно плаче, моли се за обич, скита клето...

Прости... че те предадох и останах мълчалива,

че пак те "очаровах" с "раз-" изгаряща те, кат' коприва...

Знам - бодлива е, парлива, вечно крива,

гърлото ти с примка здрава свива...

Прости, любими, че не вярваш вече в мене

и с право мислиш, че не те обичам...

... ех, да можеше да чуеш: всичко тук - в душата стене:

- ОБИЧАМ ТЕ!... Във себе си и всичко мило се заричам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ivanleko91 (Ангел Колев)

Много е хубаво, Мони!
Харесах стиха ти точно такъв - пиши това, което диктува сърцето ти...не влизай в някакви рамки!
Поздравления!

2009-11-25T17:32:56+02:00
Angellowe (Георги Ангелов)

Благодаря и Обичам те

2009-11-08T22:39:46+02:00
Monny (Симона Гълъбова)

Благодаря за написаните коментари. Мисълта ми не бе да се заяждам или нещо такова- мисълта ми бе да няма заяждане и негативизъм в коментарите ви. Така или иначе явно не съм била разбрана- няма значение, аз си знам, че не съм го казала с лоши помисли.Благодаря на Нина и Нели- повярвайте, че ще извлека полза от съветите ви!

2009-11-03T14:02:14+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

Здравей, Симона!
Прочетох творбата ти и коментарите тук. Много емоция си вложила в написаните от теб редове, преживени моменти, чувства, затова в момента не можеш адекватно да погледнеш нещата отстрани. Гледаш на написаното емоционално. Творбата ти има добри и недотам добри страни. Понякога съвършенство в поезията се постига само с едно разместване или изчистване на излишна сричка. Прав е господин Найденов, когато ти казва, че поезията трябва да пее ритъмно, със стъпка и рима. (особено когато пишеш класически стих). Предпоследният куплет направо срива цялата идея, че това е поезия.( аз лично бих го преработила или махнала). Съветите на бела също са да не се спираш на съкратените форми. Инверсията е най-лесна - (редактиране чрез разместване), а е добре и да отнемеш тук там излишните срички.
Мони,
Всеки поет има свой път, уникален и индивидуален...
Никой не се родил научен! Чети поезия! Тя е най-добрия учител! Наистина: Дерзай! (както казва Герда)
Успех! ще те чета!!!

2009-11-02T22:10:45+02:00
adiveil (Нина)

Този стих наистина не е много добър - ти сама го признаваш, Симона! Тук виждам една непосредствена емоция, чиста и изразителна, и... много малко качество при ритъма и римата. Според мнението на Белла, стихотворението ти трябваше да е гениално по тези показатели. А не е. Аз няма да ти давам съвети, но много ми се иска да се научиш да не четеш и приемаш коментарите избирателно, по симпатия, а да извличаш полезното от тях.
Никой не ти казва да спираш да пишеш! А покрай писането да четеш повече. Просто писането на поезия изисква не по-малко мисловна дейност от това на прозата и е подчинено на свои собствени закони. А според тези закони - в класическата форма на стиха - ритъмът и римата са безкрайно важни.
Поздрави от мен!

2009-11-02T21:53:50+02:00