Прости ми грешките, които допуснах,
прости ми думите, които изрекох,
прости ми сълзите, които проля,
прости ми болката, която изпита.
Знам, че едно нещо не ще ми простиш,
ножа в гърба ти дето забих.
Всички от грешките си се учат,
аз разбрах моята.
Моля те, прости ми,
дай ми втори шанс,
обичам те, не разбираш ли!?!
© Габриела Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
