May 30, 2009, 5:47 PM

Прости ми

  Poetry » Love
826 0 0

                    Прости ми

 

Когато за последен път те видях,

                          повярвах в бъдното.

В прегръдката през последното утро

                   повярвах в прераждането.

В последния заедно път извървян,

                              повярвах в болката.

 

Болката - изгаряща, разкъсваща,

намерила в мен отново моето.

 

                   Което ти никога не разбра,

                   което ти никога не поиска,

                   което ти остави в небитието.

 

Две планети продължиха в

                                        своите орбити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...