May 30, 2009, 5:47 PM

Прости ми

  Poetry » Love
830 0 0

                    Прости ми

 

Когато за последен път те видях,

                          повярвах в бъдното.

В прегръдката през последното утро

                   повярвах в прераждането.

В последния заедно път извървян,

                              повярвах в болката.

 

Болката - изгаряща, разкъсваща,

намерила в мен отново моето.

 

                   Което ти никога не разбра,

                   което ти никога не поиска,

                   което ти остави в небитието.

 

Две планети продължиха в

                                        своите орбити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...