gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
Aug 20, 2017, 9:05 PM

Прости ми

  Poetry » Love
655 1 3

              Прости ми

 

Прости ми, че откраднах любовта ти,

че в нощите оставях те сама!

Че със сълзи посрещаше зората,

и със сълзи изпращаше деня.

 

С приятели лудувах цели нощи,

дарявах с ласки другите жени.

Да ми простиш сега дали ще можеш?

Със целият ми грях ме приеми!

 

За миг дори не спрях да те обичам!

Сега пред теб виновно аз мълча.

Грешил съм много и не го отричам.

Повярвай ми, боли ме от греха!

 

Прости ми ако можеш! Приеми ме!

Такъв какъвто съм ме приеми!

Ако не искаш просто забрави ме!

Поне сърцето ти да ми прости!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • gogata622 (Георги Иванов)
    gogata622 (Георги Иванов)
    Благодаря ви! Така е, прави сте! Но какво ли не ни поднася животът? Всичко е възможно!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Ако трябва да съм честна, не бих простила, не бих приела този мъж. Сърцето ми би го забравило! Но стихът е много хубав.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Доста тежки грехове... Дори да бъдат простени, трудно могат да възкресят доверието и предишните чувства... Поздрави за стиха, Георги!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0