пантерата (Роси Антонова) пантерата (Роси Антонова)
13
Aug 31, 2004, 3:59 PM

Прости ми

  Poetry
1.9K 0 1
Навън е вече пълен мрак
а в душата ми същински ад.
Следи от сълзи по бузите остават
а спомените за теб ме ужасяват.

Гледам вече в бъдеще напреде,
а само миналото връща ме към тебе.
И спомени мрачни ме връхлитат
а от очите ми сълзите бликат.

Загърбих аз очите ти красиви,
забравих и целувките ти дивни,
дано успееш някога да ми простиш,
че любовта ти към мен аз разбих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0