Aug 31, 2004, 3:59 PM

Прости ми

  Poetry
1.9K 0 1
Навън е вече пълен мрак
а в душата ми същински ад.
Следи от сълзи по бузите остават
а спомените за теб ме ужасяват.

Гледам вече в бъдеще напреде,
а само миналото връща ме към тебе.
И спомени мрачни ме връхлитат
а от очите ми сълзите бликат.

Загърбих аз очите ти красиви,
забравих и целувките ти дивни,
дано успееш някога да ми простиш,
че любовта ти към мен аз разбих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...