Прости за бурята създадена!
Прости за твоите сълзи!
За думите ми нараняващи,
за всичко, моля те, Прости!
Във мене като камък тегне,
огромна болка причинена.
Притиска, мачка. Стига вече!
Душата ми е изгорена.
Прости, те моля! И бъди щастлива!
От все сърце ти го желая!
А аз оставам тъжен спомен,
самотен, реещ се в безкрая.
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
