Изпепелени утрини от устни недолюбени ме поздравяват в огледалото. Сама съм съдник на очите си и вестител на мечтите си. Сама потърсих смелите припеви и ги закотвих в безветрието на думите. Сама те дамгосах с орисия на скитник и с ръце докоснах живата вода на сълзите ти. Сама те прелях от небето в морето, толкова време не спях, а кърпех с надежда хоризонта ни. Сама те отроних от нежния шепот на мечтите икони и те превърнах в пролет и за минали дни. Сама Теб изградих и зазидах самотата във вечния стих. Мислех, че убивам вината, че е прошка тишината след всяко утро без теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.