Прости ми!
Изпепелени утрини
от устни недолюбени
ме поздравяват
в огледалото.
Сама съм
съдник на очите си
и вестител
на мечтите си.
Сама потърсих
смелите припеви
и ги закотвих
в безветрието
на думите.
Сама те дамгосах
с орисия на скитник
и с ръце докоснах
живата вода
на сълзите ти.
Сама те прелях
от небето в морето,
толкова време не спях,
а кърпех с надежда
хоризонта ни.
Сама те отроних
от нежния шепот
на мечтите икони
и те превърнах в пролет
и за минали дни.
Сама
Теб изградих
и зазидах самотата
във вечния стих.
Мислех,
че убивам вината,
че е прошка тишината
след всяко утро
без теб.
от устни недолюбени
ме поздравяват
в огледалото.
Сама съм
съдник на очите си
и вестител
на мечтите си.
Сама потърсих
смелите припеви
и ги закотвих
в безветрието
на думите.
Сама те дамгосах
с орисия на скитник
и с ръце докоснах
живата вода
на сълзите ти.
Сама те прелях
от небето в морето,
толкова време не спях,
а кърпех с надежда
хоризонта ни.
Сама те отроних
от нежния шепот
на мечтите икони
и те превърнах в пролет
и за минали дни.
Сама
Теб изградих
и зазидах самотата
във вечния стих.
Мислех,
че убивам вината,
че е прошка тишината
след всяко утро
без теб.
© Искам All rights reserved.
