Прости ми, майко!
Прости ми, майко
Прости ми, майко, че те наранявам,
прости за туй, което не ти давам!
Прости, че карам те от мен да се срамуваш,
прости, че колко вечери заради мен будуваш...
Ти, мила майко, всичко заслужаваш
и горда съм с това, че духом никога не падаш!
Знам, не би те нищо никога сломило,
освен ако детето ти не те е оценило!
Затуй прости ми, майко моя,
че аз за теб не съм желаната опора,
че вместо топлата усмивка,
щом ме съзират, сълзи и скръб в очите ти напират!
Ти, моля те, прости ми за това,
че аз за теб не съм мечтана дъщеря,
че вместо с гордост ти да ме прегърнеш,
все трябва някаква горчилка да преглътнеш!
Прости, че вместо да се радваш,
за тебе да си спомням, се надяваш,
че толкоз много грешки правя
и че за миг посмях да те забравя...
Не знам дали аз заслужавам твойта прошка,
дали ще ми простиш, щом съжалявам...
Но, мамо... осъзнавам свойте грешки...
Ти горда ще си някой ден със мене, обещавам!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
