Простичко, като азбука...
Простичко, като азбука...
Ако поискаш да тръгнеш
без грам идея къде,
вземи не карта позната,
голяма, със звездно небе.
Добре е да вземеш в торбата
една тетрадка, перце...
Живота във срещите, кратък,
замислен, навътре вглъбен,
изливай във думи сърцати.
Когато срещнеш и мен,
леко поспри се, почакай,
може би днес ни е ден.
Не бързай, подай ми ръката,
отдавна сънуван рефрен
през тъмни гори и шубраци –
ромон от извор зелен,
слива се с повея хладен,
толкова ясен за мен...
Умора не знаят краката,
фенери са бистри звeзди.
Хора, животни и вятър -
цял кръговрат от стрелки,
често ни лъжат, оставят
широки, но грешни следи...
Щастие гоним, разбрах го!
Юлско небе, ден голям,
ясен е пътят когато...
... по него човек не е сам.
© Доли All rights reserved.
