Простих ти
Простих ти
Отдавна всичко ти простих,
омраза, горест не тая.
Отминалите грешки аз изтрих,
прикрих ги надълбоко.
Душата ми е рана,
сърцето тъй боли,
надеждата угасна,
умът все буден бди!
Сама лежа изпепелена
и спомням си ожесточено
за долните лъжи,
за моите мечти, които
затрих в среднощни тегоби.
Сломена съм, но непреклонна,
за вярност и любов жадувам аз.
И тихо във нощта обет си давам:
В живота без илюзии ще вървя
по-бодро, с нова страст.
Сама с детето ти ще продължа,
по-смела аз ще бъда.
Отново сили ще намеря и
пак ще се надигна.
Ще губя и печеля всеки ден,
в борбата ще успея.
Ще преодолея всичко
с чест, но горда и без злост.
Ще съм си пак
открита, истинска и пряма.
И няма да ме е толкоз страх
от лошо и измяна.
На теб отдавна ти простих
и искрено желая от сърце:
Наистина се ти сам справи
и обновен без нас щастлив бъди!
© Ивета Минева All rights reserved.
