Просто да боли
Престъпно е дори да не боли,
когато си отиваш от съня ми.
Боях се, че безумно ще горчи
и мислех, че ще рухне с теб света ми.
Очаквах, че небето ще пропадне.
И всеки дъх без тебе ще гори.
Сърцето ми след теб ще се разпадне
и всичко ще удави във сълзи.
Тогава бих разбрала, че сме били,
дори за кратко, истински със тебе.
Тогава бих разбрала, че те имах,
реален, не в мечтите ми погребан.
И няма нужда всъщност да съм права.
И няма смисъл даже от лъжи.
Защото те обичах. Не формално.
И имам право просто да боли.
© Мариета Караджова All rights reserved.
