Човекът чака.
Той не ходи и не търси нищо.
Човекът иска просто да е вечен.
Той не търси, иска всичко.
Той да чака е обречен.
Човекът чака.
Той не спира, той не ходи, а намира.
Човекът блъска времето напред.
Той себе си в света така открива.
Човекът чака свет ответ.
Човекът чака, не смъртта,
иска да си чака все така.
Той не скача от век на век,
Човекът просто е човек.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
