Човекът чака.
Той не ходи и не търси нищо.
Човекът иска просто да е вечен.
Той не търси, иска всичко.
Той да чака е обречен.
Човекът чака.
Той не спира, той не ходи, а намира.
Човекът блъска времето напред.
Той себе си в света така открива.
Човекът чака свет ответ.
Човекът чака, не смъртта,
иска да си чака все така.
Той не скача от век на век,
Човекът просто е човек.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
