Просто ей така
Срещнахме се.
Там до морето,
близко до скалите, до песента на щурците,
там, където залезът се ражда,
за да полети душата, да се рее.
Там, където няма условности, няма излишък
Погледнахме се.
Запитахме се.
Дали тази среща предопределена е ,
или е просто малка , щастлива случайност.
Дали, ако бяхме останали, щяхме да си кажем всичко
или бихме скрили по нещо.
Там до морето.
Голи, без минало, без суета, само по имена
Щастливи, млади, диви,
без да ни предупреди - моментът отлетя
така, както лятото си отива и идва есента
Благодаря ти за отпечатъка в моята душа,
просто ей така!
© Nikol Ivanova All rights reserved.
