Nov 28, 2006, 12:50 AM

Просто жена

  Poetry
1.6K 0 7
Просто жена

Да бях море - да те залея
с вълните страстни на греха,
да бях река, че да се влея
в теб и в твоята душа.


Да бях луна - да те съзирам
високо от небето всяка нощ,
да бях светица, че да не презирам
съдбовната проклета мощ.


Не съм море и нито съм луна
на цялата ми същност май напук,
аз просто съм една жена,
обречена завинаги на друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...